Танцовото изкуство на Тракийската фолклорна област се характеризира с бодрост и оживеност. Танците тук, както и музиката, представляват неизбежна смесица от фолклорните черти на съседните области.
Движенията, характерни за танците на тракийското население са с пъргави движения на краката. Приклекналостта, характерна и за Северняшката област, се забелязва и тук, но с разликата, че при тракийците се има непрекъснато пружиниране. Характерните за Добруджанската фолклорна област движения към земята също се забелязват в тракийското танцово изкуство.
Движенията, преповтарящи ежедневните дейности на българина намират своята изява и по тези земи, защото тракийското население умело изразява чрез танц си всекидневни битови дейности като точене на тесто или месене на хляб. С което слива празника и делника и мъдро показва, че всеки ден, дори и обикновен е посвоему празник.
За разлика обаче от другите съседни области, за които са присъщи смесените танци, при които мъже и жени свободно се хващат на хорото, за тракийците това е по-скоро изключение. В някой случаи, разбира се, имаме и смесени хора.
Жените играят по-бавно и плавно, с освободени движения на ръцете, изразяващи красотата и женствеността на момите. За мъжете танцьори са типични забързаните и динамични движения, изразяващи силата и мъжествеността на тракиеца.
Сред най-обичаните и съхранени до днес хора в Тракия са „Боалийско хоро”, „Трите пъти”, „Право тракийско хоро”, „Буенек”, „Сей, сей боб”, „Тракийска ръченица на хоро” и „Криво садовско”, които обикновено се играят с присъщата на тракийците умереност и тържественост.