На шестия ден от август църквата почита един от големите Господски празници, който има и важно място в  народната традиция. Денят се нарича Преображение,  Прибрежней, в Пловдивдско – Приближине, а в Странджанско – Сотир (от гръцкото Спасител). Празникът бележи средата на двуседмичния Богородичен пост и поради значимостта на възпоменаваното евангелско събитие само на Преображение се позволява да се яде риба. По тази причина в народната традиция се е наложило схващането, че на този ден “задължително се яде риба“. 

    Празникът припомня  преобразяването на Исус Христос на планината Тавор. Тогава той разкрива пред трима от учениците си – Петър, Яков и Йоан своята божествена същност, преобразява се и им се явявава озарен в нетварна светлина.

     Според народните вярвания в нощта срещу Преображение, подобно на други големи празници като Коледа и Богоявление небето се отваря и сам Господ застава пред райските врати. Това чудо обаче може да се види само от праведни хора – който се удостои с това, ако си пожелае нещо в този миг, то ще се сбъдне. Разпространено е вярването, че след този празник времето „се преобръща“,  природата „се преобразява“ – водата и земята започват да изстиват и времето застудява. След този ден змиите и гущерите се прибират в дупките си, но остават само онези змии, които са ухапали човек или животно, защото „Господ не ги пуска да се приберат обратно“. В черноморските селища съществува поверието, че на Преображение морето също „се преобръща“ и затова на този ден се избягва къпането, иначе морето „взима жертви“. Поверията, свързани с „преобръщане“ на времето, обаче са отглас от празнуването на Преображение по стар стил – 19 август.    

    Разпространено е схващането, че на Преображение се откъсва от първото узряло грозде и заедно с други сезонни плодове (ябълки, круши, праскови, кайсии, дини, пъпеши) се отнася за „освещаване“ или „кръщаване“  в църквата. В странджанските села, където има лозя, стопаните отиват там рано сутринта и преди да откъснат от първото грозде, прекадяват насажденията. Обикновено след светата литургия свещеникът благославя от това първо за годината грозде. От него хората, които имат лози-ранозрейки, дават на близки и съседи за да има здраве и плодородие в дома им. В някои райони се вярва, че докато свещеникът не „освети“ или „кръсти“  първото грозде, не бива да се яде от него, а който наруши забраната ще страда от различни болести, напр. зъбобол. Като спомен от този обичай на Преображение в повечето църкви специално се купува и благославя грозде, което се раздава на всички присъстващи богомолци.

   В Родопите на Преображение изваждат от кошерите първия за годината мед и го раздават. В други райони това се прави на празника на свети Прокопий. Вярва се, че след  Преображение е позволено да се ядат къпини.