Денят на християнските първоапостоли е голям църковен празник, който има място и в българската традиция, макар да не е сред първостепенните народни празници. Причината за това е, че Петровден се пада в най-усилните дни на жътвата. Затова според старата традиция на този ден може да се работи следобяд – след приключване на литургията. В Софийско казвали, че св. Петър „ручал (обядвал) и сърпът стоял на рамото му“ – т.е. нямал време да се храни и да празнува. В Пловдивско разказват, че свети Петър видял как хората жънат и се втурнал да им помага.    

   По нашите земи празникът е популярен под името на първия от празнуваните апостоли – Петровден. Апостол Петър има основно място в християнството, което се пренася и върху неговия образ, създаден от народния мироглед.

   Св. апостол Петър е един от първите и най-близки ученици на Исус Христос. Заедно с брат си Андрей той бил рибар. Но след едно чудо с богат улов в Генисаретското езеро Синът Божий го призовал да го следва с думите: „От сега нататък ще ловиш човеци!“ – т.е. ще привлича последователи на Христос. Свети Петър е известен с трикратното си отричане на Христос след неговото залавяне, но след това, на Петдесетница, осенен от Светия Дух той става един от ревностните проповедници на Христовото слово. Пак според Евангелието  Исус поверява на Петър грижата за раждащата се Църква с повелята: „Паси моите овци!“  По тази причина в българската народна традиция свети Петър е представен като пазител на райските врати и на ключовете за тях. Според народните вярвания той е беловлас старец, който мери на кантар греховете и добрините на хората. Ако добрините са повече – отключва вратите на Рая и ги пуска вътре. 

    Свети апостол Павел произхождал от влиятелен еврейски род от град Тарс в областта Киликия (Мала Азия). Наричал се Савел и бил яростен гонител на първите християни. Но веднъж, на път за Дамаск – в околностите на града – той е заслепен от силна светлина. Чул думите на Христос: „Савле, Савле, защо ме гониш?“. Това бил мигът на неговото обръщане към Христовата вяра. В Дамаск един от христовите апостоли – Ананий – го изцелил с молитва и Савел отново прогледнал. Той започнал искрено да разпространява Христовото слово и станал един от апостолите. Тогава сменил името си от Савел на Павел. Обхождайки цялата източна част на Римската империя той оставил много поучения, отразени в книгата „Деяния апостолски” и по-късно бил наречен „апостолът на любовта“.

   Цървата е посветила един общ празник на двамата, защото ги почита като първи апостоли и вселенски учители. В лицето на апостол Петър тя вижда образа на отреклия се от Бога човек, който след това е повярвал, а в апостол Павел – гонителя и хулителя на Бог, който след това също е повярвал в него. Според най-разпространеното християнско предание двамата загинали като мъченици за вярата в един и същи ден на едно и също място – на 29 юни 67 г. в Рим. Св. Петър е осъден на разпъване, но помолил да го приковат на кръста с главата надолу, защото се смятал за недостоен да приеме еднаква смърт с тази на Спасителя, а св. Павел е посечен с меч, защото бил римски гражданин – разпятието не било наказание  за римските граждани.  

   В народната традиция двамата апостоли се осмислят като братя близнаци. По-добрият е Петър, докато Павел е по-лошият – „той пали и гори“. Този демонизиран образ на апостол Павел няма нищо общо със житието му, но на него народна традиция е отредила отделен празник, който се нарича Павльовден или Паулувден – честват го на слеващия ден, 30 юни, когато е църковният празник Събор на светите апостоли. Поради това, че двата празника са в периода на жътвата, когато е и изключително горещо, старите българи са спазвали редица забрани. С тях вярвали, че ще умилостивят св. апостол Павел да не им праща пожари, които да запалят снопите и неожънатото жито, а също гръмотевици и градушки. Затова на Павльовден не кладат огън по никакви причини – включително не палят пещите за хляб, не се готви, не се работи на нивата.        

 

     ПРАЗНИКЪТ НА ПЕТРОВСКОТО ПИЛЕ И ПЕТРОВСКИТЕ ЯБЪЛКИ

     На Петровден завършва  двуседмичният Петров пост, което е причина празникът да се отбелязва с определени ястия. Хората, които са постили и са се причастили, отговяват на трапеза, за която специално е приготвено печено или варено „тазгодишно пиле“, известно в традицията като петровско пиле, петровче или ранко. В Ловешко преди изгрев слънце се коли първият излюпен през годината петел, а в Странджанско – първият пропял през годината млад петел. Във всички български области се спазва забраната до празника да не се коли и яде от родените през годината пилета. В някои райони част от пилето може да се раздаде на близки и съседи – „за здраве“. За празника се приготвя още пита и млечна баница.

   В някои райони в чест на св. Петър и Павел на този ден се правят общи курбани – за здраве. Понякога се събират и край нивите, където за общата трапеза колят млади петли и кокошки – „да не бие град по реколтата“. В отделни планински области Петровден се почита и като ден на овчарите – тогава стопаните отиват при кошарите за да опитат от първото за годината сирене. Запържват го с брашно и приготвят специално ястие, което се сервира на общата трапеза или, ако се приготвя у дома, се раздава на овчарите и съседите. В Троянския Балкан и Пиротско то се нарича бял мъж, а в Странджанско – ушмер или ушумер.    В названието бял мъж е отразена спецификата на приготвяне, на която е придаден сексуален смисъл. Сиренето и брашното се бъркат продължително на огъня докато не пуснат мазнина. Това става мигновено и много силно – мазнината се изстрелва и това според народа напомня мъжката еякулация. Затова докато го бъркат, казват „ още не е бял мъж”, а щом мазнината фъсне, казват „ето сега вече е бял мъж”.  

    На този ден в църквата се носят за благословение и първите узрели ябълки, известни като петровки или петровски ябълки. След това те се раздават на хора извън семейството. Това раздаване се прави особено от жени, които имат починали деца. До Петровден те се въздържат да ядат от ябълките, а на празника ги раздават с вярата, че така рожбите им ще имат какво да ядат на оня свят. В Североизточна България се срещало вярването, че душите на починалите деца кръжат около райското дърво, но св. Петър не им позволява да си откъснат от него, докато майките им не раздадат от петровските ябълки – едва след това той ги пускал да ядат от него колкото поискат. В някои села от Средните Родопи на този ден също се отдава специална почит към починалите - жените раздават в тяхна памет коливо.