Празникът Благовещение бележи средата на Великия пост. За 52 дневния период на поста това е единственият ден наред с Цветница когато вярващите имат право да ядат риба. Народът нарича този празник „половин Великден”, тъй като на този ден светът получил благата вест за раждането на Спасителя на човешкия род. Младата девойка Мария била дадена в Йерусалимския храм на тригодишна възраст от родителите си Йоаким  и Ана. Това събитие се чества на 21 ноември – Въведение Богородично и Ден на Християнското семейство.  Поради своята изключителна чистота и невинност Мария била избрана от Бога да стане майка на Сина Божий. На 25 март църквата чества деня, когато й се явил архангел Гавраил с бяло цвете крин в ръка. Той й го подал и й съобщил вестта, че ще роди Спасителя на света. Мария се учудила как ще се изпълни това, тъй като била девствена – „не познавала мъж”, но се смирила и приела Божията воля. С това свое смирение тя изкупила греха на Ева, благодарение на който човешкият род бил прогонен от Рая. Чрез Мария, която се превърнала в Света Богородица точно девет месеца по-късно – когато на 25 декември във Витлеемската пещера родила Исус Христос – човечеството получило шанс за изкупление на първородния грях и връщане отново в лоното на Бога – т.е. в Рая.

 

Народният празник Благовец

Българите казват, че Благовец, Благовщене е толкова голям празник, че на него „дори птичките гнездо не вият” – т.е. и те го почитат, като не правят нищо, каквато е етимологията на думата „празник” – сиреч „да ходиш празен”, „да не работиш”. Вярва се, че на този ден пристигат прелетните птици от юг. Затова от Благовец нататък всеки гледа да излезе от дома си сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата за първи път през пролетта, да бъде през цялата година сит и с пари. Има поверие, че на този ден идват самодивите и започват своите игри. Народните обичаи на този ден се извеждат от значението на неговото име , което произлиза от „благо”, т.е сладко. На Благовещение пробиват ушите на малките момиченца за обици, защото смятат, че ще ги боли по-малко и по-лесно ще заздравеят. По същата причина на този ден бележат агнетата и яретата. На Благовец садят овошки и зеленчуци, за да са сладки плодовете им. Заради значението на „благо” като богатство и имане на този ден иманярите започват да търсят съкровища. Пчералите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Вярва се, че на празника и най-силната отрова губи своята сила.

Голямото значение на Благовещение се открива в това, че на този ден в средата на Великия пост е разрешено да се яде риба.  Тя се приготвя печена или пържена и се яде, „за да са здрави хората и да издържат поста”.  Това народно обяснение се свързва с легендата, че едно време много хора не издържали поста и когато Господ ги видял, той им разрешил да се облажат с риба, за да се сдобият със сили. Според друго предание в средата на постите на Св. Богородица й се прияла риба и си хапнала.  Народът казва, че на Благовец трябва за здраве „поне с кост от риба да си почетка човек зъбите”, дори и тя да е взета от бунището.

Рано сутринта моми и млади булки месят пресни пити, които намазват с мед или подсладена вода. Занасят ги в църквата и след като свещеникът ги освети ги раздават за да са „благи” – добри булките и мъжете им.  В църквата се носи босилек, който се освещава и се използва като лек за главоболие или с него се кичат за здраве. В Западна България от сутринта из селото ходят моми и пеят благовешки песни. Жените лепят животински изпражнения по стените на къщите и след като изсъхнат ги използват за лечение на „благата” болест – баба Шарка.

Народът казва, че каквото е времето на Благовец, такова ще е до Гергьовден.  

Подобно на други мартенски празници като Първи март и Св. 40 мъченици и на Благовец се гонят змии, гущери и бълхи. Рано сутрин жените обикалят три пъти къщата като дрънкат с тенекии, маши и ръжени и викат „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне”, „Бягайте змии, смоци и гущери, че Благовец ще ви удари с железния топуз”. После измитат двора, запалват сметта и прескачат огъня. В Странджа в огъня слагат „благи” – пресни животински изпражнения и опушват с него пчелните кошери, за да са благи пчелите – т.е. да не жилят. Като прескачат огъня момците си пърлят малко краката, за да не ги хапят змии през лятото.